Упражнения и забавления за Питбули част 1

У
пражнения и забавления за Питбули.

Питбулите обичат да правят упражнения и да играят. Някои от нещата, които
могат да направят, са шокиращи. Това се дължи на факта, че имат толкова много енергия и вие трябва да им осигурите неразрушителен начин, по който
да я изразходват. Ето няколко неща, които Питбулите обичат да правят:
Да се разхождат/да тичат – трябва, ако е възможно, всеки ден да извеждате
вашия Питбул на дълга разходка. Уверете се, че имате хубав, здрав повод и
използвайте намордник, ако вашият Питбул проявява агресия към други
животни.
Дърпане на въже – това е забавен начин да общувате с вашия Питбул.
Някои казват, че не е подходящо (На тази тема, широко разпространено е
мнението, че при дърпането с въже след като се прекрати играта въжето
трябва да бъде отнето от кучето, защото дърпането на въже се тълкува като
мерене на сили. Когато след играта въжето бъде оставено на кучето, то се
счита за победидел според някои треньори. След като сте играли с въже с
кучето си, просто разтребете ирачките, по простата причина, че ако му ги
оставите най-малкото, то ще ги разруши било то въже или фризби.), но аз
винаги съм правил това и не съм имал проблеми. Просто вземете дебело въже
или играчка и дърпайте.
Дърпане на тежести – Питбулите са отличници в дърпането. Много лесно
можете да ги научите на това. Всичко, от което имате нужда, за да започнете
е нагръдник и нещо за дърпане. Обикновено за начало ще свърши работа
някоя стара гума (Остаряла препоръка, не замърсявайте околната среда с
автомобилни гуми, а и каква ще е ползата за кучето? В България не се
провеждат състезания по weight pulling, а ако го тренирате за дърпане на
шейна може да използшате скейтборд през лятото). Просто им сложете
нагръдник за дърпане и ги оставете да дърпат гумата в двора, за да се
упражняват. Има състезания за това, които са с повече правила, но това е
само с цел упражнение. На по-късен етап можете да закупите оборудване, за
да добавяте още и още тежести за дърпане. Има дори малки колички, в които
сядате, и след това ги оставяте да ви дърпат, по подобие на тези кучета,
които теглят шейни. Просто не ги претоварвайте. Уверете се, че получават
достатъчни упражнения, но ги оставяйте да почиват, защото те често ще
продължават да дърпат, докато не им кажете да спрат и е вероятно да се
наранят. (Дърпането на тежести не трябва да замества други упражнения, в
които участва и собственика.)
Пружина („Спрингпол“)/въже, закачено към кол – това е дейност, която е
любима както на мен, така и на повечето Питбули. Наистина гледката е
удивителна и би впечатлила всеки, който види това. Ако впоследствие
избрете това, има състезания за тази дейност. Не съм виждал Питбул, който
да не обича въжето си. Трудно е да ги спрете да не тръгват след него всеки
път, когато го видят.
Защо правят това? Това е директна възка към дните им на „Бул Бейтинг“,
когато най-доброто място за хапане било носът на бика (А как ли са ловували
предците им, дали връзката, за която автора говори не е директно към
вълка?). Те скачали и хапели носа му, което всъщност е едно от най-
чувствителните места от тялото на бика, след което просто си висяли и не
пускали. Това обикновено карало разярения бик да се успокои и предаде.
Също така има история, която казва, че по това време месарите са използвал
Булдоци по този начин, за да заведат биковете до мястото за колене. Можете
да си представите колко е трудно да преместите бик и да го заведете до
касапина. Затова месарите имали Булдози, които захапвали бика за носа и
висели. Това позволявало на месаря да хване кучето и да води бика до
неговия касапин, като дърпа кучето, все едно е повод, за който бикът е
вързан. (А какво са правили месарите в страни където питбулите все още не
са били разпространени?)
По-късно за тази цел били измислени халки за носа на биковете. Не съм
сигурен дали тази история е 100% вярна, но има логика. Сега почти всеки тип
Булдог би проявил същото поведение, защото това им е вродено.
Да направите „Спрингпол“ или висящо въже е много лесно. Повечето хора
просто връзват въже на здрав клон и след това правят здрав възел или друга
широка повърхност, която Питбулът да хапе. Ако нямате дърво с подходящи
клони, можете да си направите място за връзване на въже от бетон (с размери
2х4‘, 4х4‘) и пирони. Всяко място, където можете да вържете достатъчно
здраво въже, което да издържи теглото на кучето, е подходящо.
Много малко усилия се изискват, за да научите Питбула как да използва
„Спрингпол“, а и обикновено те незабавно схващат. Ако вашият Питбул не
тръгне веднага след въжето, тогава има няколко неща, които можете да
направите, за да му помогнете да се научи. След като го направят веднъж, те
инстинктивно стават професионалисти в това. Ако имате малко кученце,
можете да започнете с дърпане на въже и да преминете към вдигането му от
земята на няколко инча, като го държите така за дълги периоди от време.
Това ще му помогне да развие необходимата сила на челюстта.
Пъвро, започнете с окачването на въже, което да виси надолу, точно над
главата на вашия Питбул. Разклатете въжето пред вашето куче и му кажете
да го захапе. Ако това не даде разултати, опитайте леко да допрете въжето до
устата му. Няма да е много трудно да го накарате да го захапе и да започне
играта дърпане на въже. След това вдигнете въжето, така че да бъде на
височина, която изисква вашият Питбул да се изправи на задните си крака, за
да го стигне. Разклатете въжето и му кажете с ентусиазиран глас да го захапе.
След като постигнете това, трябва да вдигнете въжето отново, така че да бъде
достатъчно високо, за да може вашият Питбул да виси, без да докосва
земята. Това е. Скоро ще можете да казвате „Запапи въжето!“ и вашият
Питбул незабавно и с радост ще тръгва към него, след което ще виси там и
ще се „бие“ с него за много дълги периоди от време. Преди съм виждал
Питбул да виси повече от 30 минути и след това, като падна на земята,
веднага го захапа отново.
(Това което за собствениците на Питбули често е „типичен белег “на
породата, е за хората занимаващи се с психологията на кучето сериозен
проблем в поведението. Ето какво е мнението на Cesar Millan „Говорещият с
кучетата“ по тази тема:
„При кучетата фиксирането може да причини сериозна вреда, както
пристрастеността при хората. Когато човек се смее на някое куче , което се
побърква по една играчка, кокал, светлинен лъч, игра на апортиране или
котката на съседа, това е същото като да се присмива на някого, който пада
пиян. Със сигурност в този момент човекът изглежда смешно. Истината
обаче е, че потърпевшият неможе да контролира нито тялото си нито
психиката си. Някой ден ще нарани себе си или околните си. Това се
припокрива с фиксираното поведение на кучетата-това е пристрастеност. Ако
разрешаваме на кучетата такова поведение, то ще се привърне в
пристрастеност, която не нищо друго освен фрустрирано, нещастно
съществуване.
Така ще разпознаете фиксирането
-Едно нормално куче е добър партньор за игра- за вас, вашите деца и други
кучета. При уравновесени животни е нормално, ако харесват една игра или
играчка повече от други, но това си остава просто игра. Не е въпрос на живот
и смърт. Едно фиксирало се куче, взима играта много насериозно. Неговият
начин на игра достига друго ниво на интензивност.
-Когато едно куче се фиксира, се променят изражението на лицето му и
езикът на тялото. Тялото му става сковано, очите му се оцъклят, зениците
остават разширени, а вие не може да му отвлечете вниманието. Изглежда
така сякаш се намира в транс. Намира се в едно пространство, където няма
безгрижност, няма отпускане и няма радост в играта. Представете си
пристрастен играч на покер машина, който механично отново и отново
натиска бутоните, но очевидно не изпитва удоволствие от това.
Фиксиранията никога не са нещо приятно. В това състояние животното е
сляпо за всичко останало, което би трябвало да го радва.
Така ще избегнете фиксирането
-Една възможност да предотвратите фиксирането, се състои в това да
внимавате за нивото на интензивност на вашето куче при игра. При децата
също трябва да се следи това ниво за да не стане играчка плачка.
-Нещата стоят така: Кучето Ви трябва да знае, че всяка игра има граници,
независимо дали то играе с любимата си играчка или гони катеричка в
градината. Тези граници се определят от Вас, а не от него.
Поправка при фиксиране
-Грижете се кучето ви да има достатъчно движение, за да не се натрупва
излишна енергия. Най-често фиксирането се поражда от това че кучето
намира някакво занимание, което ми служи за вентил на неговата
фрустрация, подтисната енергия или страх.
-Поправете фиксираното поведение или конкурентната агресия на момента:
това предпоставя да познавате кучето си много добре. Трябва да се научите
да разчитате сигналите на тялото му когато е на път да изпадне във
фиксирано състояние. Трябва да го приземите на първо ниво преди да
достигна 10 по скалата. Точно в този момент трябва да го коригирате, да
изисквате от него подчинение и да се погрижите играчката или предметът,
върху който се е фиксирал да остане в негова близост докъто то самото не се
отдалечи доброволно от обекта . Повечето хора взимат в такъв случай
играчката и казват: Не! По този начим можете дори да подсилите
фиксирането превръщайки играчката в отдалечаваща се плячка, а и вие
самите може да пострадате. Вашето куче може да не възнамерява да ухапе
вас или член от семейството, но то се намира в едно състояние, в което не
може само да се спре. Не забравяйте кучетата не разсъждават рационално!“)
Някои хора като видят това, си мислят, че е жестоко, но ви уверявам, че не е.
Ако нещо е жестоко – това е да имате Питбул, а да нямате „Спрингпол“.
Това им е заложено и те го обичат. Мой приятел имаше проблеми със
съседите си, които викаха полицията всеки път, когато той извеждаше
Питбула си да повиси на въжето. Съседите не били особено запознати с
Питбулите и мислели, че той връзва кучето да виси от дървото. Изглежда на
полицаите им било приятно да идват и да гледат кучето на моя приятел как
виси на въжето. Те идвали почти всяка седмица и казвали: „Пак ли си вързал
кучето ти да виси?“, след което се смеели и прекарвали няколко минути, като
гледали кучето и си говорели, преди да тръгнат.
Тъй като вашият Питбул ще става по-силен и по-добър в тази дейност,
можете да скъсите въжето, така че да скача по-високо. Най-високият скок на
Питбул, който съм виждал (височината на тази част от въжето, която той
захапва) е около 9 фута (около 2.7 метра). Това е невероятна гледка. Но не
вдигайте въжето толкова нависоко, че на вашия Питбул да му отнеме цяла
вечност да го стигне, защото това ще е прекалено трудно и няма да е забавно.
Въпреки това, от време на време може би ще искате да изпитате неговите
способности да скача. (Внимание! При прекалено високо вдигнато въже,
кучето го достига само с предните зъби, ако липсва еластичността на клон
или пружина, при захапване и увисване кучето може да счупи зъб).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *